Црешнево (община Чашка)Br2 D5ioandsCurPuMal3uuaia naG
Вижте пояснителната страница за други значения на Црешнево.
Вижте пояснителната страница за други значения на Црешнево.- Тази статия е за велешкото село. За поречкото вижте Црешнево (община Брод). За селото в България вижте Црешново.
|
Црешнево Црешнево |
|
|---|---|
| — село — | |
 |
|
  Црешнево |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Вардарски |
| Община | Чашка |
| Географска област | Азот |
| Надм. височина | 844 m |
| Население (2002) | 8 души |
| Пощенски код | 1415 |
| МПС код | VE |
| Црешнево в Общомедия | |
Црешнево (на македонска литературна норма: Црешнево) е село в Северна Македония, част от Община Чашка.
Съдържание
- 1 География
- 2 История
- 3 Личности
- 4 Бележки
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Азот западно от град Велес, по южните склонове на планината Мокра.
История[редактиране | редактиране на кода]
В църквата „Света Петка“ има стенописи от XVII век.[1]
В XIX век Црешнево е изцяло българско село във Велешка кааза, нахия Хасий на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в края на XIX век Черешново има 250 жители, всички българи християни.[2].
Жителите му в началото на века са под върховенството на Българската екзархия - според статистиката на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Церешнево (Tzerechnevo) живеят 272 българи екзархисти.[3]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Черешново (Čerešnovo) като наскоро посърбено българско село.[4]
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Черешново като българско село.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Црешнево
Константин Ангелов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 4 рота на 6 охридска дружина[6]
Константин Ангелов, македоно-одрински опълченец, 18-годишен, четата на Стоян Мълчанков, 4 рота на 6 охридска дружина[6]Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николовски, Дарко. Резултати од валоризацијата на црквите во селата Богомила и Бистрица во областа Азот, Велешко. // Патримониум 6 (11). 2013. с. 204.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 158.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macedoine et sa Population Chretienne". Paris, 1905, pp. 118-119.
- ↑ Leonhard Schultze Jena. "Makedonien, Landschafts- und Kulturbilder", Jena, G. Fischer, 1927
- ↑ Селищев, Афанасий. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 29.
| |||||||||||
Портал „Македония“